Вече не искам гаранция - или как се чуватвам четири месеца по-късно

Преди време загубила правилната посока и вярата си в хората, исках гарнция,че това,което правя има смисъл.Днес ненамерила правилната посока и още повече загубила вярата си в хората,не искам повече тази гаранция.Защото вече знам,че има смисъл.Знам също,че лицемерието никога няма да мога да го преборя и лъжливите думи винаги ще ме намират и ще се опитват да ме преборят.Но това не значи,че ще се предам.Днес повече от всякога съм сигурна,че каквото и да ми предстои като изпитания няма да се предам.Няма да се предам.
За сравнително краткият си живот се сблъсках многократно с лицемериото, завистта, злобата, омразата.Наложи ми се на два пъти да се изправям на крака след като съм била подхлъзната жестоко - веднъж от неприятел и веднъж от приятел.Не се предадох нито тогава, когато хората с които можех да споделя болката си се брояха на пръстите на едната ръка,нито сега когато на хоризонта няма нито един човек с когото да я споделя. Дори когато използваха болката ми за да ме наранят още повече, дори тогава устоях.
Бавно,но системно загубих най-добрите си приятели.Сега те просто са приятели.Не ги съдя за това,което са станали,но не искам и мен да ме съдят за това,което съм.Не искам повече да ме лъжат в лицето казвайки,че им пука.Не искам повече да се опитват да ме разбрат, защото няма да се получи никога.Не искам повече анонимни "приятели" неискрено да ми казват,че за разлика от мен самата,те вярвали в мен,в таланта ми,защото не е така.Не искам повече измислени истории за африкански теменужки и други подобни,защото те не винаги значат нещо,а аз с безсмислени неща не искам да се занивам повече.Не искам повече да се привързвам към някого и той да ме прати да ходя на майната си.Не искам и още много други неща.И щом не ги искам,значи ще се опитам да ги премахна.Дали ще успея няма гаранция,но аз и не я искам.
Подяволите да върви гаранцията,не ми е нужна вече,защото действията и думите,които са имали значение и са били важни ще надживеят времето и пространството.Един ден те ще бъдат оценени по достойнство и ще бъдат възнаградени.Вече съм сигурна в това,макар напоследък живота да ми показва точно обратното.Показва ми как думите и милите жестове не винаги значат нещо и не винаги са подплатени с доза искреност.Показва ми още едно от лицата на безразличието също толкова грозно колкото и останалите.Но ми показва също,че хората,които си заслужава да познаваш винаги ще намерят път до сърцето ти дори и от далечно разтояние.
Не искам гаранция, тя е за слабите.Аз не съм от тях,вече не съм.Не искам ничие одобрение и ничия подкрепа,защото те не се изискват, а се дават доброволно.Който ми ги даде значи поне съвсем лекичко съм успяла да се докоснала до него.А това да докоснеш нечие сърце е най-голямото щастие на света.Значи си предал част от себе си на другия и той е приел тази част с радост.
Истината е,че не ми трябва гаранция за нищо нито за сбъдването на мечтите ми,нито за плодовете на труда ми,нито дори за справедливост.Не ми трябва защото няма от къде да я получа,а дори и да я получа освен да си я закача в рамка на стената няма да мога да направя с нея нищо друго.
Та каквото и да ми предстои от тук нататък не ми трябва гаранцията,че всичко ще върви по мед и масло. Път осеян само с рози не ми се вижда привлекателен. Липсва предизвикателството. Освен това аз никога не съм избирала лесния път, нямам и да го направя никога.
И така невярваща в хората и търсеща верния път,продължавам да се надявам,че все пак ще си върна вярата и ще намеря пътя си.Пожелай ми успех и попътен вятър,ще имам нужда от тях.Още повече че фалшиви хора под път и над път,а аз по своя път само истински хора искам.Смисълът е в мен,сега е ред на другото...

И не са лицемерни думите ми, че в случаи се чувствам по-малък от теб. Живял по-кратко.

не нямах предвид теб.Знам,че си искрен.:-)