Прочетен: 4982 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2007 08:34
Често се питам какво би станало ако Ромео и Жулиета никога не се бяха срещнали. Как ли щеше да завърши историята за двата враждуващи веронски рода Монтеки и Капулети. Може би типично по италиански щяха да си спретнат една вендетка и щяха да се изтрепят до крак.Тогава пиесата на Шекспир може би изобщо нямаше да я има или поне заглавието щеше да е различно.Не,нямам никакво намерение да анализирам шедьоврите на английският драматург,не съм достатъчно компентен в тази област.Но този въпрос какво би станало ако Ромео никога не бе срещнал Жулиета живо ме вълнува.Не защото искам да пренапиша пиесата,а защото искам да разбера какво щеше да стане с мен ако аз не я бях срещнал,ако никога не я бях видял моята Жулиета.Щях ли да бъда по-щастлив или щях да бъда точно толкова нещастен колкото съм и сега.Тя буквално ми развинти главата от раменете и я изрита някъде на далеч така че тялото ми да не може да я намери.Горкото ми тяло още си търси черепната кутия и заключеното в нея сиво вещество.Моята Жулиета ме напусна,но тялото ми си е все още без глава или поне само така мога да си обясня фактът,че не спирам да мисля за нея.Искам я до себе си дори след като ме нарани така жестоко.Готов съм да й простя всичко само и само да е пак с мен.Клети Ромео,защо я срещна?
За да ти е гадно след като те напусне,нали?!Още помня празният поглед с който ми каза:
- Обичам друг.Не се опитвай да ме спреш,защото няма да успееш.Аз и ти сме вече история.
Не се и опитах.Знаех,че щом така е решила нищо не е в състояние да я разубеди още по-малко пък моите увещания.А ми се искаше поне да опитам.Сега това няма значение. Всъщност това от което ме заболя най-много беше не това,че ме напусна,а заради кого ме напусна - мой близък приятел.Колко банално,нали!Дали как щеше да реагира Ромео ако Меркуцио беше забил Жулиета?Сигурно щеше да го предизвика на дуел и единият от двамата щеше да види ангелчета посред бял ден.Лесно им е било едно време във Верона.Един дуел и край на проблемите.Отмъстена е накърнената чест и всичко пак е на шест.Ама аз какво да правя?На дуел не мога да го извикам моя Парис,защото ще ми се измее в лицето и ще ме обяви за луд(аз не че не си падам луд от време на време,но чак за лудница не съм).Да го убия за да си отмъстя също не мога - не си струва труда и страха, който ще бера.Да простя - как ли пък не,то вярно да се греши е човешко,а да се прощава е божествено.Но аз все пак предпочитам да си остана по-близо до хората от колкото до боговете. Да забравя - не искам.Това би означавало да бъда готов за нова Жулиета.Не ги ща вече Жулиетите.Мъките ми по тях ми дойдоха в повече.
Даки обратните имат същите проблеми?!Най-вероятно и те са изпадат в подобни състояния като мен.Но какво ли правят те като се разочароват от противоположният пол т.е. собствения им пол.Аз съм готов да се откажа от Жулиетите,а те дали са готови освен от Жулиетите (от които са се отказали заради вътрешния си повик) да се откажат и от Ромеовците?Как беше?!...А да,любовта е универсална, тя е за всички.Ма като е за всички защо към нея не дават и упътване.Така де човек трябва да знае какви предпазни мерки да вземе и какви могат да бъдат страничните ефекти от нея.
И пак се връщам на моята невярна Жулиета.Просто ме гризе от вътре какво ли щеше да стане ако не бях я срещнал.Може би щях да съм сам сега.Може би щях да срещна някоя друга.Може би тази друга също щеше да ме нарани,а може би не.Може би аз и другата щяхме да сме щастливи и като по филмите щеше да има надпис "и те заживели щастливо до края на дните си".Може би аз и другата щяхме като оригиналните Ромео и Жулиета да загинем трагично завинаги влюбени един в друг ...ех,размечтах се.Но вместо това изпих чашата с отровата до дъно без да се сбогувам с живота, а само с любовта.
И сега какво?Да спра да хленча?О,това го мога.Спра ли обаче трябва да се подготвя отново за страдание.Неизбежно е.Кръговрат на живота му казват някои.Аз му казвам загуби и си намери главата.Истината е,че ме е страх да срещна поредната Жулиета,защото знам,че няма да е последната.Ох,горко ти бедни ми Ромео като я видиш пак.По-добре бягай на далеч от нея и не смей да се обръщаш назад.Тя само това ще чака миг на колебание за да те оплете.
от един измъчен Ромео
А какво би станало ако бе срещнал още една Жулиета?
Не тъгувай, Ромео! Страхотно разказваш!
Поздрави!:)
Никога не можем да бъде сигурни какво щеше да стане ако еди какво си се беше случило или не беше се случило.Но винаги ни гложди какво би могло да стане или не стане.
тя е избрала нов път,избери и ти. животът е низ от преживявания,срещат ни различни хора-Жулиети, други Ромеовци......и пр.пр. герои и всеки си играе пиесата............и в нечия пиеса ще изиграеш главната роля,ако.................и винаги с едно ако!
продължи смело напред! позволи си стъпка,но не и крачка крачка назад!съхрани спомените от миналото си и съгради бъдещето си!животът е пред теб! Шумен rulez! =)
Балгодаря ти!
засилих се да пиша.........и .....то............. =)
поздрави и =) само напред!
