Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2007 10:37 - Няма смисъл
Автор: belle Категория: Изкуство   
Прочетен: 1824 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.10.2007 10:39


Нямаха какво повече да си кажат.Всичко си бяха казали.Дори се бяха сбогували предварително.Просто стояха и мълчаха неловко.Чакаха заедно таксито.Защо го чакаха заедно не беше ясно.Може би щеше да е по-добре той да я остави сама да го чака.Може би щеше да е по-добре тя да му беше казала,че не е нужно да чака с нея.Може би щеше да е по-добре да си бяха замълчали за някой неща.Може би щеше да е по-добре да не бяха стигали до тук.А как всъщност бяха стигнали до тук?

Срещнаха се на един много дивашки купон.И двамата бяха попаднали случайно там - тя с приятелки, а той с брат си.Сред странните птици на този купон те двамата изглеждаха единствените нормални.Взаимно си направиха впечатление.Не се хареса от пръв поглед,нито от втори.Той беше пълна нейна противоположност и сякаш моментът, в който те ще се превлекът един към друг, беше неизбежен.Запозна ги тяхна обща позната.Размениха си няколко думи и още повече не се харесаха.За него тя беше твърде високомерна,а за нея той - прекалено елементарен.При първият удобен случай тя се откачи от неговата компания.

Три месеца по-късно пак се срещнаха на една екскурзия.В началото се подминаваха като малки гари и се правеха,че не си спомнят един за друг.За техен ужас въпросната ексурзия беше цяла седмица.Още първата вечер организаторите на екскурзията направиха нещо като парти за опознаване.Глупаво мероприятие, на което всеки дошъл на екскурзия се представяше накратко с много музика и разни тъпи игри за петокласници,които се харесаха на по-възрастните поради фактът,че като деца не ги бяха играли.Той вместо да се прави на идиот реши да се измъкне и то по най- идиотски възможен начин,който му хрумна.Скри се в една стая подобна на килер с разни там джунджурии за чистене.Сам не повярва на късмета си,че откри това скривалище.По-едно време усети,че някой приближава към скривалището му той,притаи дъх,видя светлина и една фигура да влиза и затваря вратата след себе си.Това беше тя.

- Баууу, извика той.

Тя изпищя на умряло.Потърси ключа за лампата и го натисна.

- Ах, ти!Изкара ми ангелите.Какво правиш тук?

- Същото като теб крия се.

- Намерил си къде да се криеш.

- И аз като теб.Не е зле да се махнеш от скривалището ми.

- Защо?

- Защото очевидно е,че аз съм го открил пръв.

- И какво от това?Искаш ли набързо да те намерят?

- Заплашваш ли ме?

- ДА!

- Оф,знаех си,че не си стока.

- Аз ли?Ами ти да не би да си по-стока от мен?

-Шшшттт!

- Я не ми шъткай!

- Тихо някой идва!Спри лампата!

- А?

- По-бързо де!

- Готово.

- Добре сега ела се скрий при мен за това нещо каквото и да е то.

- Хубаво само не ме дърпай.Тесничко е тук.

- Ахъ.

- Осъзнаваш ли къде си си сложил ръцете?Ако не ги махнеш веднага ще усетиш нещо не много приятно в слабините си.

- Няма къде другаде да ги сложа.Тук е тясно.

- Ще ти стане още по-тясно,че и болезнено,ако не ги махнеш веднага.

- Може ли да ги сложа ето туууукк.ООооооххх!Какво ти ставаа бе жена?

- Предупредих те.Шшштт!Кажи ми моля ти се,че този звук не е от това,за което си мисля!

- Не мога да те лъжа.Същият звук е.

- Заключиха ни.Мамка му, заключиха ни.Пооомооощ!Пооомооощ!

- Стига си врякала никой няма да те чуе.Музиката бумти от всякъде.

- По-добре да викам от колкото просто да стоя със скръстени ръце.

- Никой няма да те чуе.Пък и сутринта ще ни намерят.

- Много ме успокои сутринта щели да ни намерят.

Изкараха остатъка от вечерта в караници.Когато все пак им омръзна само да се карат и мрънкат започнаха да си говорят с нормален тон.И чудото се случи - откриха обща тема на разговор,после втора и трета.Накрая когато все пак ги откриха не им се искаше да излизат от това тясно помещение.

Бяха неразделни през цялата екскурзия.Говореха си,смееха се,напиваха се,заяждаха се все заедно.След като се прибраха от екскурзията станаха още по-неразделни.Влюбиха се. Съвсем спонтанно се роди идеята да живеят заедно и без много много да мислят той се нанесе при нея.Всичко беше перфектно, защото тъй като бяха точни противоположности взаимно се допълваха.Тя не можеше да готви и той я научи.Той беше нетърпелив и тя го научи на търпение.Е,караха се за дребни неща,но това по-скоро беше за разнообразие.

Животът им беше прекрасен заедно.

Изведнъж обаче нещо се пречупи.Просто изпръщя и се прекърши на две.Не намериха с какво да го залепят.Започнаха взаимно да си изневеряват, да се нараняват и уж да си прощават.Даваха си безброй пъти втори шанс.Но караниците и скандалите им ставаха все по-големи и по-страшни,а прошката загуби смисъла си за тях. Различията им бодяха право в очите.Не се понасяха.На моменти се мразеха.При един от скандалите им той й посегна.

- Азз..не исках.Моля те прости ми не исках.

- Каква полза от това.Нали вече го направи.Махни се от очите ми!Това е краят.

- Не.Моля те!Не мога без теб.

- По-оригинален начин ми го показваш.Окончателно е решението ми.

- Ако е окончателно колкото предният път,значи още утре сутринта всичко ще е ок.

- Не няма да е.Както не беше предният и по-предният път.Нищо не е наред и няма да бъде наред.Трябва най-накрая и двамата да го разберем.

- Значи този път това наистина е краят.Добре!Дай ми няколко дни за да си събера нещата и се изнасям.

- Не е необходимо,защото заминавам след месец.

- Кога мислеше да ми кажеш?

- В подходящ момент,а от този по-подходящ здраве му кажи.

- Къде заминаваш?

- Няма значение.Както няма значение дали ще се върна.Просто не мога повече.Не мога...

 

Таксито пристигна.Шофьорът качи куфарите й в багажника на колата.Седна в колата и зачака тя също да се качи.

- Кажи ми поне къде отиваш?Може да си забравила нещо.Трябва да знам къде да ти го изпратя.

- Няма смисъл.Сбогом!

- Моля те кажи ми!

- Няма смисъл...

 Качи се в таксито.Не се обърна и за миг да види дали той следи с поглед таксито. Искаше й се,но не посмя.Знаеше,че ако се обърне щеше и да се върне.Нито тя,нито той имаха нужда от това.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belle
Категория: Изкуство
Прочетен: 302842
Постинги: 90
Коментари: 359
Гласове: 3757
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол