-Не говори,моля те недей!Вече запаметих главата си твоя глас.От сега нататък само той ще звучи в нея.
- И ще се побъркаш,а аз не искам това да се случи.
-Не говори моля те,искам само да те гледам,да фотографирам всяка твоя черта.
- Защо не го направи преди време.Тогава когато бях хубава и смъртта не беше на другият край на леглото.Да,тя е вече тук.Усещам я.
- Моля те!
- Шшшшт,не ми казвай да спра да говоря няма да удължиш живота ми така.Пък и скоро ще млъкна завинаги затова остави ме да си кажа последните думи.
- Моля те,обичам те,но само не ми казвай онова отново.
- Добре няма.Но ми обещай нещо.
- Каквото пожелаеш,всичко...
- Когато издъхна и затвориш очите ми не искам да плачеш.
- Не искай това,няма да мога...
- Напротив ще можеш и ще го направиш за мен.Ще разпръснеш праха ми над морето както бяхме говорили точно при изгрева на Слънцето.Само ти, вълните,бялата морска пяна и моят дух.Не плачи,мили,недей усмихни ми се.Нека отнеса със себе си спомена усмивката ти,а не за сълзите ти.Браво!Така те искам с усмивка...
- Всичко,което поискаш ще направя...
- Мили, тя ме вика при себе си.Не я ли чуваш.Приближава се,но няма коса,нито черна качулка.Тя е ...
- Не,моля те остани още малко при мен.Толкова много те обичам.Неее...
- Обич...
Тя издъхна преди да довърши фразата.Сълзите напираха в очите му,но той не ги пусна да излязат.Възпря ги някак си.С разтреперани ръце притвори клепачите й.Легна до нея на леглото и прегърна все още топлото й тяло.Изпадна в нещо като транс.Усети как неговият дух като че ли се отделя от тялото му.Усети,че витае в стаята и гледа как тялото му е прегърнало това на неговата вече мъртва любима.Тръгна да я търси нейната душа.Тя не беше вече в стаята.Къде ли е потеглила, към рая?Но къде е той?Изхвърча през отвореният прозорец.
Зарея се из облаците.Трябваше да я намери.Да се докосне още веднъж до нея.Просто да й каже "чао за сега,един ден отново ще бъдем заедно,чакай ме аз ще дойда при теб."Лута се из небесата , летя все по-нагоре и по-нагоре.Нямаше да се откаже докато не я види още веднъж и не й каже това,което не успя докато тя все още дишаше.
Сили по-висши от него се учудиха на смелостта му да освободи духа си и да го прати да търси безвъзвратно загубената любима.Възхитиха му се и както Хадес се смилил над Орфей и те се смилиха над него.Позволиха му да се докосне до нея за последен път.
- Какво правиш тук,мили?Времето ти не е дошло.
- Знам,но ти си тръгна преди да съм ти казал,че един ден ще бъде отново заедно.Чакай ме!Аз ще дойда при теб.Обичам те,колко много те обичам само.
- За малко си помислих,че и ти си ... нали се сещаш
- Че съм умрял?
- О, не бързай.Имаш много неща за вършене още.Изплаших се,че няма да можеш да ги свършиш.Времето ни изтича.Искам да знаеш,че аз винаги ще съм с теб,нали.Обичам те!
Изчезна.Той остана сам реещ се из облаците толкова близо до Слънцето,че още малко щеше да го докосне,да изгори.Бързо се върна в тялото си.Имаше чувството,че е бил отделен от него с векове,но когато си погледна часовника видя,че не беше минала и минута от както любимата му издъхна.Дали това изживяване беше реалност или плод на изтормозеното му сърце не го интересуваше,защото то му донесе частичното успокоение,че тя ще е винаги с него.
Два дни по-късно застанал на морския бряг той разпръскаше праха й с усмивка шепнещ "аз ще дойда,ти само ме чакай,любима."Знаеше че тя е с него и това го караше да не позволява сълзите да го обземат.Не му беше никак лесно нито в този момент,нито по-нататък.
Трябваше да започне живота си отначало.Как?Не знаеше.Чудеше се дълго с какво да се заеме.Накрая реши да помага на жени болни от рак на гърдата, болестта от която тя умря. Като началото на всяко начинание и това беше трудно.През годините обаче направи много за тези жени.Основа фондация на името на любимата си.Това беше големият смисъл на живота му - борбата с коварната болест.Щастлив беше,че помага.Един ден обаче неизбежното се случи влюби се отново.Сметна,че е предателство спрямо нея и подтисна тази нова любов,знаеше че не това би искала тя.Но въпреки това не искаше друга освен нея в сърцето си,а и беше й беше обещал да отиде при нея.След известно време срещна още една жена,която успя да разтупти сърцето му,но той отново подтисна ударите на сърцето си.
Искаше да умре,но не и да се самоубива,защото му се виждаше предателство спрямо животът,който на едни бива отнет по-рано от колкото на други.Все пак обаче той се молеше да умре.И един ден това се случи в съня му.Да, умря на сън докато спеше.Душата му мигом изхвърча да я търси.
- Ето те най-накрая и теб.Чаках те, усмихна му се тя.
- Сега ще сме заедно за вечни времена.
- Малко множко е,но си мисля че ще се справим.
Дали трябва да се затвряме в себе си след смъртта на любим човек,да се пази за един дух и за една по-висша любов е въпрос на избор,който всеки сам прави за себе си.По-здравословно е според мен да продължиш живота и след смъртта на любимят/любимата.
