-         Не ме съди и не ме гледай с този поглед!Знаеш ли как ми е писнало да ме гледат така?! -         Не те съдя. -         Но ме гледаш с този поглед и се чудиш какво ми се е случило,че съм станал такъв. -         Ни най-малко.Може много да се изненадаш,но пет пари не давам защо си станал такъв.Наистина избий си мисълта,че ме интересува какво е случило,какво се случва или какво ще се случи с теб. -         Да,спомних си за теб аз съм погребан. -         Точно така. -         Не можеш ли да бъдеш по-жестока?Моля ти се кажи ми какъв боклук съм станал и как мразиш всичко онова,което правя. -         Защо да го правя?Ти си погребан за мен.Деградацията ти си е твой проблем.Ти се справяй с нея. -         Лесно ти е на теб съвършената.За такава се смяташ.Винаги си го мислила.Ти си въобразяваше,че си повече от нас.Никога не възприе,че и ние сме хора. -         Доколкото виждам вие все още сте хора.Друг е въпросът,че сте непълноценни. -         Непълноценни!Не мисля така.Погледни ме само мен. -         Да,гледам те,но нещо не си ми на фокус. -         Майната ти! -         Да ти се връща тъпкано! Малко си казахме,но и това беше достатъчно за още десет години напред. Как само мразя тези събирания на випуска през 1-2 години.Всеки гледа да се изфука какво има и какво е станало от него и някак си пропуска най-важното.Какво ме интересува мен кой каква кола кара и колко взема на месец? Ето този например, не бяхме си говорили близо пет години и единственият извод,които можах да си направя,че се превърнал в боклук.Бяхме гаджета в гимназията и беше свястно момче, но какво се е случило с него за да стане такъв не знам, а и не искам да знам.А само като си спомня колко мил беше преди.Пишеше песни за мен и после ги изпълняваше пред дома на нашите,в училище през междучасията и по разните там училищни мероприятия.Имаше една фраза,която се повтаряше във всичките му песни „ти си част от мен”. Колко се сърдех само като ми го кажеше.Не исках да бъда част от никого, прекалено обвързващо беше. Той си правеше най-различни планове как за нас двамата.Явно приемаше нещата твърде на сериозно.На 18 твърдеше,че един ден щели сме да се оженим.Не само,че не стана,ами и той ме заряза само три месеца след като завършихме успешно гимназия. Бил срещнал случайно Музата на своя живот и заряза всичко заради нея.Избягаха кой ги знае къде.Щастието му обаче не трая дълго и се върна с подвита опашка след около 20-тина дни.Молеше ме да му простя.Не го направих.Посъветвах го да си търси друга Муза,защото аз повече не мога да бъда такава.От тогава не сме си говорили до днес. Чувах разни неща за него през годините,кои от кои по-лоши, но не вярвах в тях.Само преди час омайваше една от съпругите на бившите ни съученици.И тя влезе в капана. Нещо повече изгубиха се на някъде мистериозно и малко по-късно пак така мистериозно се появиха.Оправили са се набързо.Гложди ме чия съпруга е имала честта. -Чудиш се коя е била част от мен за малко. - Не,съчувствам й. -По-скоро искаш да си на нейно място. - Грешиш,драги,грешиш!Но се питам дали й каза,че те е вдъхновила за нова песен и че тя е новата ти Муза. -Много искаш да знаеш.Един джентълмен не разкрива никога пикантните подробности. - Е, и?Това какво общо има с теб?Ти си скаран с джентълменството.Спомни си как описваше в глупавите си песни всяко интимно преживяване,вярно много красиво,но все пак. -Сега всичко е вулгарно скъпа.Но пак няма да ти кажа нищо. - Недей,нали знаеш аз знам всичко,защото съм част от теб.Ха-хах -Да по-лошата. -Щом казваш.Какво ще кажеш да спрем огъня и да си поговорим като цивилизовани хора.Знам,че го можем. -Хубаво! Да,не е за вярване но си говорихме цивилизовано в остатъка от вечерта.Оказа се,че не е боклукът за който всички го представяха.Трудно му било след гимназията.Не бил намерил Музата си,затова решил,че вместо да я търси било по-лесно да се остави тя да го намери.И започнал да спи буквално с всяка срещната.Дори хванал веднъж-два пъти венерически болести.Ама нали е твърдоглав това не го уплашило и продължавал все така.Един ден се събудил със СПИН.Не бил споделял с никого освен с мен.Поиска ми помощ.Не знаеше какво да прави. -Ако имаш СПИН,защо оправи онази сладурана преди малко? -Не съм, просто искай ти да си мислиш така.Исках да ревнуваш. -Не ти се получи. -Но те заинтригувах и ти прекара цялата вечер в разговори с мен. -Наистина ли имаш СПИН? -Да.Виж,имам нужда от малко разбиране.И кой друг ако не моята Муза може да ми го даде? Аз съм била Музата му.Уплаших се. -Ти си част от мен,нали?Но аз няма да ти предам болестта си.Искам само да останеш до мен докато умра.Нищо друго. Не можех да му откажа бях част от него.Когато след шест месеца той умря, почувствах,че нещо в мен е умряло. Нещо,което дори не съм подозирала,че съществува.