"Ако имах още една възможност, щях да бъда по-добра.Нямаше да го пренебрегвам така.Щях да бъда винаги с него.Нямаше да мисля само за себе си.Боже, дай ми втори шанс и ти обещавам,че няма да се проваля. Вземи всичко друго,но не и живота ми.Знаеш,че той има нужда от мен. Моля те!..."
В кабинета на доктора влезе една ниска и трътлеста жена,която не обърна никакво внимание на чакащите пред кабинета.Вместо това стискаше здраво купчината папки и пликове,които държеше.Тя знаеше,че държи в ръцете си съдбите на много хора.Знаеше,че всички тези съдби щяха да се променят малко или много.След близо пет минути тя излезе от кабинета и помоли един от чакащите да влезе в кабинета.
- Извинете, бихте ли ми казали колко е часът, обърна се една жена от чакащите мъжът срещу нея.
-За къде толкова бързаш и без друго няма да ти спестят новината,че умираш
- Аз ... такова. Оставих детето си при една съседка , но ме страх го оставям по-дълго време с нея,че тя е малко смахната.
- Като толкова се притесняваш защоне взе детето с теб?Все някога ще се наложи да му обясниш,че умираш.Рано или късно,какво значение има?
- От къде сте толкова сигурен,че умирам?Аз още не съм видяла резултатите от изследванията си.
- Огледай се, мамче,тук всички сме на умирачка - аз, ти,онова бабе в ъгъла. Щом си стоиш и чакаш резултатите сипред този кабинет,значи умираш. Пък дори да не умираш този доктор ще те довърши.Що народ е уморил,не ти е работа.
- Значи според Вас,всички,които чакаме тук сме пътници за оня свят.
- Ох,миличка, всички хора по-света са потенциални покойници,просто ние тук сме в началото на опашката към оня свят.Аз не мисля,че ще умрем съвсем скоро, аз съм убеден в това.Яаа,виж го този дето сега излиза от кабинета на палача.Сама прочети диагнозата му по лицето.
- Боже, аз , аз няма ... тръг ... не.Боже,не!
"Моля те, Господи заради него, заради сина ми нека съм добре.Няма кой да се грижи за него,ако аз ...ако аз...Ох,моля ти се,нека резултатите са добри, нека ..."
- Спри веднага! Няма смисъл чак сега ли се сети да се молиш на Бог?
- Не, аз не...
- Не му обещавай,че ще се промениш.Недей.Това няма да стане.Не му обещавай, че ще станенеш по-добър човек.Той няма да ти повярва.
- Не говорете така,грехота е.
- От кога е грях да казваш истината?Грехота било!А нима не грехота да се самозалъгваш,че всичко ще бъде наред?А нима не е грях да търгуваш с Господ - ти му обещаваш,че ще бедеш по-добра в замяна на добри резултати от изследванията ти?
- Аз,аз..., изхълца тя.Аз не търгувам с нищо.Имам син на четири годинки. Какво ще стане с него , ако аз ... ако аз...
-Дори не можеш да го кажеш. Кажи го де!Ако ти умреш.
- ... ако аз,ако аз умра.каков ще стане с детето ми?
- Ще израстне без майка.Ето какво ще стане.
- Освен мен той си няма никого.Ще го приберат в дом за сираци и там... ,и там...
- Хайде стига сълзливи истории.Синът ти няма да е първият,нито последният израстнал без майка.Аз самият съм израстнал без никого на този свят.Но това не ми попречи да се издигна и да имам всичко,което поскам.Е, почти всичко.Жалко,че трябва да умра толкова млад.Можех да наравя велики неща. Но какво да се прави...
В този момент през главата му мина една благородна мисъл и това го уплаши,защото не се случваше често.Размисли малко и реши,че е най -удачно да сподели благородната си мисъл,която прерастнала в благородна идея с жената,която до преди миг измъчваше с думите си.
- Знаеш ли, мамче,хрумна ми нещо.Знам,че ще прозвучи ужасно,но все пак ще споделя с теб,защото си ми симпатична.На мен трудно ми печелят симпатиите, но ти го направи.
- Така ли?
- Слушай,аз съм добре осигурен и мога да се грижа за сина ти след като умреш.Всъщност аз мога да умра преди теб, но жена ми може да се грижи за малкия.
- Моля?Моля?Вие какво?
- Хайде,хайде сама каза,че няма кой да се грижи за малкия.Пък и така жена ми и сина ти ще се успокоят взаимно.И болката им ще по-малка.
-Моля?Аз няма да...,аз няма дааа....
След като каза това тя се отдалечи от господина с когото говореше.Малко след това я извикаха в кабинета на доктор.А десет минути по-късно излизайки от кабинета се обърна към мъжа и му каза.
- Жена Ви ще обича ли сина ми колкото мен?Ако да , то да ги съберем и намалим болката им - нейната и тази на сина ми.