Нямаше смисъл.Нищо вече нямаше смисъл.Беше напълно съсипан.Отнета му беше вярата,попарени надеждите.Сякаш нищо не притежаваше вече освен таланта си.Същият този талант,който го бе довел до тук - по-самотен от всякога и с кървящо както никога сърце.За какво му беше да има талант,когато от него само го боли?Защото само и единствено чрез този талант той съществуваше.Изтръгнати бяха много неща от него,но нищо не го засегна така като когато изтръгнаха любовта,която смяташе за непобедима. Любовта,на която се отдаде изцяло и напълно,тя го съсипа.Беше позволил да му влезе под кожата и постепенно започна да извира от него.На моменти чувстваше,че той и любовта се бяха преплели един в друг,че са се слели в едно същество.Живя в сладката си заблуда толкова дълго и в същото време толкова малко.За него границите на времето се размиха и вече нямаше значение кой ден от календара е.Само болката и таланта му бяха останали и ако имаше желанието да ги смеси,то тази комбинация можеше да го спаси.Но той всячески отказваше да направи това.Постепенно болката започна да му харесва.В един миг тя стана това,което преди бе за него любовта.Вместо любов излъчваше болка,болка за която листът хартия не бе достоен за да бъде описана.От време на време му идеше да претвори това,което чувства в писания,но в такива моменти стискаше зъби и юмруци.Ако това не му помогнеше,удряше със свитите юмруци в най-близкото изпречило му се нещо.И удряше ли,удряше до пълно изтощение без да обръща внимание на стичащата се кръв.Така се спасяваше от желанието си да пише за известно време,защото след този ритуал ходеше с превързани ръце доста време.В болниците го наричаха мазохиста.Прати го на психиатър уж притесненият му личен лекар.Резултат никакъв.

Замина за някакво забутано градче,чието име не можеше да запомни или поне даваше вид да го е запомнил.Да се лекува.Но не се задържа дълго там,защото местните не го приеха добре.Стигаше му душевната болка и тази,която сам си причиня, та да се занимава с разбеснели се диваци,за които висша цел на тяхното съществуване беше да задоволяват първичните си нужди.Отращаваше го подобно съществуване,защото то не беше съществуване,а живуркане.Какво обаче постигна той с плуването си срещу течението и защитата на въздушните си кули?Нищо.Те поне може би бяха щастливи в живуркането си, а той напълно нещастен в съществуването си.Да спре да съществува и да започне да живурка?Бързо се реши на тази стъпка.

Премести се в голям град и се загуби сред тълпите.Сдуши се с подходящите за неговият нов начин живот хора.Не остана нощно заведение,което веселата дружинка да не посети. Нямаше лека жена,която да му беше отказала едно бързо където падне.След около два-три месеца не се намери алкохол или алкохолен коктейл,от който той да не е пил.Нощните гуляи сякаш никога нямаше да му омръзнат.Но не, и на тях се пресити бързо.Още го болеше,но сам на себе си не признаваше.Поне не си нараняваше ръцете,защото нямаше време да изпита нужда да пише.И така беше докато една сутрин след поредната оргия, не се събуди със странното усещане,че пропилява себе си.Грабна си чукалата и дим да го няма.

Върна се там, от където беше избягал.Влезе в къщата,която беше изоставил.Почувстава се облекчен,че има нещо устойчиво в живота си - своя дом.Беше на сигурно място.Цялата къща беше потънала в прах и мръсотия и той се захвана да я чисти.Тогава ги намери - техните снимки от времето,когато бяха влюбени и  щастливи заедно.Само си пое дъх и ги смачка всичките до една.Хвърли ги в кошчето за боклук и продължи да разтребва. Подреждайки библиотеката си намери книгата,която й бе посветил.Разлисти я и още на първата страница прочета "на единствената".Горчива усмивка плъзна по лицето му.Да изхвърли ли и книгата в кошчето за боклук.Вярно беше посветена на нея и всяка страница ухаеше на нея,но той бе написал тази книга с толкова труд и пот.Все пак реши да не изхвърля книгата.Малко по-късно откри една от роклите й в спалнята си.Забравила я е. Докосна дрехата,тя още беше пропита с нейният аромат.Прегърна роклята и ... не издържа сърцето му закървя отново.Разбра,че времето не е излекувало неговата болка.Излезе вдъхновен кой знае от каква надежда и се затича към дома й.Спря да едва когато стигана там.Опита се да поеме дъх,но не успя нещо го задуши. Издъхна пред погледа й,пропилял себе си и таланта си.