Не знам защо,а и не искам да знам.Но хората около мен все намират начин да ме разочароват.Може би защото изискам прекалено много от тях.Но не е ли честно и да е така при условие,че им давам много от себе си, повече от всеки друг.Била съм до тях когато никой друг не е бил.Ходила съм на места,на които по принцип никога не бих стъпала, само и само да им направв кефа. Винаги съм толерантна. И..., и няма смисъл да продължавам да изреждам,защото така или иначе те ме разочароваха.А така за пореден път ме убедиха,че не съм си на мястото.Винаги съм имала,чувството,че съм родена на грешното място. И сякаш за да не го забравям никога все се намира някой да ми го напомни. Какво повече мога да кажа освен,че отново се чувствам безкрайно сама...
А не честно спрямо мен да се чувствам по този начин.Просто не е.

лошо..
Ама , наистина, ако очакваме по-малко от хората ще бъдем по-щастливи.
И по принцип - имам ли по-малки очаквания - ако не се изпълнят, няма да ни е толкова зле...
Лошо, че се раздаваш така, а не ти се отвръща, поне със малко. Но и една критика - сякаш нарочно помагаш и се раздаваш, за да получиш нещо в замяна. Не знам дали е така, но от прочетеното това става "ясно". А ако е така - недей, прави неща, които ти идват отвътре. Аз най-обичам да помагам (стига да мога), и оставам с тоа приятно чувство... И никога не очаквам да ми се отвърне.

не очаквам нищо в замяна когато правя нещо за друг човек.Но там е работата,че помолих няколко човека за нещо наистина дребно и те всички до един ми отказаха.Измисляха си все възможни извинения.Това ме вбеси.Нямаше да ми стане толкова гадно,ако бяха казали просто НЕ.Вместо това те увъртаха.

тогава е тъпо... и лошо.. и "черно" от морална гледна точка...