Постинг
26.07.2007 11:25 -
За едно момиче
Животът е кратък миг, в който се опитваме да направим куп неща.Той е уникален, божествен дар, който не оценяваме и пропиляваме без дори да усетим с безкрайните си опити да се харесаме на другите.Особено ако сме в гимназията и единственото ни желание е да бъдем лъскави опаковки без всякакво съдържание.
Познавам или по-скоро познавах едно момиче лишено от съдържание, чиято единствена мечта беше да си има лъскава опаковка за да могат другите да я забелязват.Не положи кой знае какви усиля и се сдоби с лелеяните лъскав целофан и огромна,розова панделка.Заживя в страната на олигофреничният смях и инфантилното високомерие.За отрицателно време се научи как да пробожда с нос сините простори;как с иронична усмивка да получава това,което иска; как да върви три крачки след самочувствието си.Намери си и дружки също като нея изпразнени от съдържание.Паснаха си идеално!Ако едната страдаше , страдаха и другите с присъщата само за тях показност.А ако случайно се смееха, то беше с цел да подчертаят уникалността на своята повърхностност.И всяко боже междучасие вървяха наперено из коридорите в училище мислейки си,че светът им принадлежи, само дето не вадеха цигарите си от онези миниатюрни неща, който наричаха дамски чантички.
...
Стоях в края на дългия коридор и нервно потропвах с крак пред 13-ти кабинет.Вече бях готов да си тръгна когато вратата се отвори с гръм и трясък и от същият този 13-ти кабинет излезе тя.Погледна ме от високо и аха да си тръгне, но се спря и ме попита какво правя тук.Аз й отвърнах с презрителен поглед,че не нейна работа.Тя само отметна русите си коси и с широка усмивка иронично каза :
- А преди не беше така.Какво, малката ли чакаш?Не се притеснявай ще почакаш още доста.Онази гадина оформя по номера, а малката е едва 22-ри номер.
Огледаме от главата до петите и добави през смях:
-Ама ти си се разхубавил.Да не си започнал да ходиш на фитнес?! О,не,не вярвам.Това занимание не влиза в графата интелектуални.Ако си спомням добре ти предпочиташе да ...
- Какво предпочитам?!Ти никога не си знаела нещо повече никога не си се интересувала.Но кажи защо си губиш времето да разговаряш с мен бедният идиот когото така унижи?Сигурно си имаш по-важни дела за вършене.Я,върви на маникюр и ме остави.
-За пръв и може би последен път мозъкът ти роди нещо вярно.Няма повече да се занимавам с теб.Адиос неудачнико!
Тя тръгна.Извиках след нея.
-Защо открадна писмото и после го скъса?
Тя се обърна бавно и ...
-Ох,какъв си ми глупавичък, а уж имаш претенции,че си интелигентен!Как мислиш бих ли оставила нещо уличаващо в лапите ти?!
Избухна в истеричен смях и се изгуби някъде по дължината на коридора.От къде можеше да знае,че съм направил копие.
...
Тя беше бясна и едвам смогваше да изтръгне листите от минаващите покрай нея.Очите й изстрелваха хиляди невидими и отровно стрели към околните, които я гледах подигравателно.Тя пищеше от ужас, не можеше да си намери място от ужас, в онзи момент псуваше по-добре от хамалин и ако онзи причинил й това беше пред нея сега, тя щеше да го ....Тя щеше да му извади очните ябълки, после един по един и ноктите му, щеше да му изгори веждите,а после щеше да почне да му чупи крайниците с бухалка един по един докато не издъхне.
И всичко това защото благодарение на любовното писмото,което бях копирал всички разбраха,че тя може да чувства.Разбраха,че тя не е напълно изпразнена от съдържание
Познавам или по-скоро познавах едно момиче лишено от съдържание, чиято единствена мечта беше да си има лъскава опаковка за да могат другите да я забелязват.Не положи кой знае какви усиля и се сдоби с лелеяните лъскав целофан и огромна,розова панделка.Заживя в страната на олигофреничният смях и инфантилното високомерие.За отрицателно време се научи как да пробожда с нос сините простори;как с иронична усмивка да получава това,което иска; как да върви три крачки след самочувствието си.Намери си и дружки също като нея изпразнени от съдържание.Паснаха си идеално!Ако едната страдаше , страдаха и другите с присъщата само за тях показност.А ако случайно се смееха, то беше с цел да подчертаят уникалността на своята повърхностност.И всяко боже междучасие вървяха наперено из коридорите в училище мислейки си,че светът им принадлежи, само дето не вадеха цигарите си от онези миниатюрни неща, който наричаха дамски чантички.
...
Стоях в края на дългия коридор и нервно потропвах с крак пред 13-ти кабинет.Вече бях готов да си тръгна когато вратата се отвори с гръм и трясък и от същият този 13-ти кабинет излезе тя.Погледна ме от високо и аха да си тръгне, но се спря и ме попита какво правя тук.Аз й отвърнах с презрителен поглед,че не нейна работа.Тя само отметна русите си коси и с широка усмивка иронично каза :
- А преди не беше така.Какво, малката ли чакаш?Не се притеснявай ще почакаш още доста.Онази гадина оформя по номера, а малката е едва 22-ри номер.
Огледаме от главата до петите и добави през смях:
-Ама ти си се разхубавил.Да не си започнал да ходиш на фитнес?! О,не,не вярвам.Това занимание не влиза в графата интелектуални.Ако си спомням добре ти предпочиташе да ...
- Какво предпочитам?!Ти никога не си знаела нещо повече никога не си се интересувала.Но кажи защо си губиш времето да разговаряш с мен бедният идиот когото така унижи?Сигурно си имаш по-важни дела за вършене.Я,върви на маникюр и ме остави.
-За пръв и може би последен път мозъкът ти роди нещо вярно.Няма повече да се занимавам с теб.Адиос неудачнико!
Тя тръгна.Извиках след нея.
-Защо открадна писмото и после го скъса?
Тя се обърна бавно и ...
-Ох,какъв си ми глупавичък, а уж имаш претенции,че си интелигентен!Как мислиш бих ли оставила нещо уличаващо в лапите ти?!
Избухна в истеричен смях и се изгуби някъде по дължината на коридора.От къде можеше да знае,че съм направил копие.
...
Тя беше бясна и едвам смогваше да изтръгне листите от минаващите покрай нея.Очите й изстрелваха хиляди невидими и отровно стрели към околните, които я гледах подигравателно.Тя пищеше от ужас, не можеше да си намери място от ужас, в онзи момент псуваше по-добре от хамалин и ако онзи причинил й това беше пред нея сега, тя щеше да го ....Тя щеше да му извади очните ябълки, после един по един и ноктите му, щеше да му изгори веждите,а после щеше да почне да му чупи крайниците с бухалка един по един докато не издъхне.
И всичко това защото благодарение на любовното писмото,което бях копирал всички разбраха,че тя може да чувства.Разбраха,че тя не е напълно изпразнена от съдържание
12-годишното момиче, което накара света ...
Ужас! Орлинов плаща на момиче да лъже, ч...
ЕДНО МОМИЧЕ НА 12 ГОДИНИ ГОВОРИ...
Ужас! Орлинов плаща на момиче да лъже, ч...
ЕДНО МОМИЧЕ НА 12 ГОДИНИ ГОВОРИ...
Няма коментари
