- Е, какво е да си пълнолетен?По-различно ли е? - попита ме сестра ми.
-Да, определено е по- различно.Онзи ден като бях на седемнадесет бях весела и сърцето ми пееше, а днес когато вече съм на осемнадесет съм кисела и главата така ме цепи,че не ти е работа.Различно е.
Боже, как ме боли главата.Пулсира,още малко и ще се пръсне, но какво още чака нека се пръсне само болката да спре.
Дявол да го вземе след час съм на училище, а аз не мога да си стоя на краката.Май снощи прекалих с алкхола,с танците,с алкохола.
А вчера сутринта станах с усмивка и танцова стъпка.Щастие голямо!Ставам голяма, каква глупост.Цял ден раздавах усмивки на ляво и на дясно(нещо необичайно за мен). Дори тройката по химия не ми развали настроението,нито пък мрачното време,нито дори това,че ми спряха интернета(майка ми за кой ли път бе забравила го плати).Бях решила,че няма да позволя на нищо и на никого да ми развали настроението.Успях.
Но типично в мой стил обърках всичко,което можеше да объркам и то с финес,спокойствие и изобретателност.Резултатът:двама в полицията;трима пияни като мутики в това число и моя милост;двама яко драйфащи от които едната бях аз;един наказан;един свръх ядосан;един свръх уплашен;едни разобличени Ромео и Жулиета;няколко разбеснели се съседи. Приказка.Връщайки назад лентата май не съм виновна само аз, така де аз съм си виновна само за пиянските изцепки,но полицаите си дойдоха сами.Ето какво се случи:
Както вече казах вчера сутринта станах с усмивка и танцова стъпка.Мобилният ми телефон се побърка да звъни.Много обаждания,много есемеси,много нещо.Денят въпреки мрачното време на вън беше прекрасен.Всичко вървеше по-план до мига,в който ми се обадиха за да ми кажат,че репетицията днес се отменя.Чудесно, помислих си аз,поне днес няма да се налага да влизам в кожата на някой друг,а ще бъда себе си.Лошото беше, че нямаше да видя човекът, който най-много искаше да видя този ден.А и ако не го видех нямаше да го поканя на купона и нямаше да ...Е,да НЕ смеех да му се обадя и затова се надявах,че все от някъде ще изникне.Уви, не изникна от никъде и може би така бе по-добре.В училище часовете минаха почти неусетно и някак си между искрените и лицемерните думи, пожелания и жестове се изгубих. Забравих за малко принципите си и се отдадох на онази грозна игра на размяна на комплименти, подплатени с достатъчно големи дози скрита злоба и лицемерие. Това не бях аз.
Купонът щеше да се състои в една стара и необитаема къща.Тази къща беше собственост на чичото на Мим,моя добра приятелка, и в нея често си организирахме купони.Последният път съседите дори ни пратиха полиция,но се разминахме.Как обаче стана това още не мога да си го обясня като се има предвид броя на пияните непълнолетни и разните треволяци дето един идиот домъкна.
Сборният пункт беше в къщи.
Почти всички вече се бяхме събрали когато Мим дойде и ни каза,че няма ток в къщата.Шок и ужас.Не знаех какво да правя,не можехме да останем в къщи и да си забавляваме под зоркия поглед на нашите.Някой предложи да запалим огън в двора на къщата и да купим свещи.Предложението беше прието веднага, макар на мен да ми мина през ума,че може да запалим нещо,но...Какво да се прави двадесет и първи век. Единственият проблем беше музиката,ама и за него намерихме решение - аз взех лаптопа си, а едно от момчетата китарата си.Купонът под звездите вече можеше да започне.
И като се почнаха едни танци , беден ми е речникът за да ги опиша.Заразливаха се питиетата и се завдигаха се наздравица след наздравица,всичките до една за мен.Беше ме хванала грандоманията и олигофренията.Пих какво ли не,само ракия отказах.Имах си много верен другар по чашка заедно си наливахме в чашите и заедно ги изпразвахме.Особено много ни хареса текилата,май изпихме цяла бутилка само двамата,ама не съм много сигурна.И това пияно същество определено не бях аз, то просто адски много е приличало на мен.
По едно време с другарчето по чашка се бяхме отделили и той взе,че ме разлака.Много зле съм била за да се разплача.Срам,срам...Най-лошото е,че си спомням простотията заради която циврих.Не мога да си го простя.Достоверни източници ми казаха,че с другарчето не сме се питали дали се уважаваме и не сме пели възрожденски песни.
Не знам как, но по едно време съм се кълчила на чалга,на онази тъпотия "Карамел" нещо повече припявала съм на Алисия "...аз съм сладък карамел,знам че много те влече... ". Гадост!Мим каза,че ако си сложа силикон в бюста и устните спокойно мога да й взема хляба на Алисия.
След като батерията на лаптопа ми падна се заформиха много "задълбочени" разговори за това как едно момче трябва да се държи с половинката си,която претендира,че обича. Изводите бяха поразяващи най-много обаче ме впечатли следното изказване от Ромеото, който беше причината за целият спор:"Когато едно момиче си пада по мен да върви на м.... си, но когато аз си падам по някоя това вече е друго нещо..."Е,това дори в пияно състояние ме възмути и буквално му изкрещях, той да ходи на м.... си.После за малко да се издрайфам отгоре му.Не успях за съжаление...
Аз най-спокойно си изкарвах всичко,което бях погълнала през деня,когато от някъде се появиха едни господа в униформи и фенери.Попитах кои са тези и кой ги е поканил.Някой ми каза да млъкна, запуши ми устата и подшушна,че това са полицаи и е по-хубаво да мирувам и да не говоря много,много.Нямах избор,не казах и дума повече.
Двама-трима от компанията и Мим излязоха на улицата да се разправят полицаите, а мен ме сложиха да седна на един стол.Колко време съм стояла на стола не знам,но изведнъж другарчето по чашка ме задърпа да ходя при полицаите.Аз не разбиращо попитах, защо аз като съм най-зле не може ли някой друг да отиде.Никой не ми обърна внимание и олюлявайки се излязох на улицата при другите. Единият чичко полицай ми поиска личната карта.Не я носех (каквато съм завеяна бях я оставила в другата си дамска чанта.)Поиска ми данните и "учтиво" ме помоли да си кажа членоразделно егн-то.Аз името си не можех да кажа,той ми искаше егн-то.С триста зора си казах всичко и егн-то,и адреса,и името. А той явно осенен от велико прозрение ме попита:
- Ти ли си рожденичката?
– Аз съм, за по-сигурно да си кажа ли пак егн-то?
– Не, не е необходимо.А сега непълнолетните в колата!
Миг на върховно напрежение.Имаше трима непълнолетни(две момичета и едно момче) - едното момиче се беше скрило и полицаите не бяха записали данните ѝ,вторият без да го подканят повече се настани в патрулката и се ухили до уши (това беше другарчето ми по чашка),а третата (Жулиета) се притисна у Ромео и се замоли на полицаите да не я прибират в полицията.Аз пък се чудех дали спадам към пълнолетните и трябва ли да влизам в колата. Още малко и щях да задам тези въпроси на полицаите.Усетих се на време и вместо това се присъединих към молбите на другите да не прибират Жулиета.Казах,че бащата на Жулиета е много консервативен и ако я приберат в районното тя много ще си изпати.А чичко полицай само се изхили и отвърна,че ако баща й е бил толкова консервативен тя щяла да си бъде вкъщи по това време.
Ромео пък попита доста авторитетно.
-Г-н полицай,аз мога ли по някакъв начин да гарантирам за нея?Аз съм приятелят ѝ.
-Какво значи да гарантираш за нея?Щом не си ѝ роднина не може.Какво като си ѝ приятел, днес си такъв,утре си никой.
Нищо не помогна и си я прибраха в полицията.Ромео озверя и започна да троши празните бутилки от алкохола.Как се е прибрал не искам да знам.
Мим и още едно момиче ме прибраха вкъщи.А аз почти веднага прегърнах единствената чиния, от която не може да се яде т.е. тоалетната.Остатъкът от нощта прекарах в банята. Тази сутрин сестра ми ми помогна да отида до стаята си и да си легна.Заспала съм...
Събудих се преди около час,а след още един трябва да съм на училище.Май днес ще го пропусна така ме боли главата,че изобщо не ми е до френски,история,биология и химия.
Някой звъни на вратата...ах, другарчето по чашка ухилено до уши.Дошъл е да си разкаже премреждията от полицията.Изслушвам го внимателно и се успокоявам,че снощи е имало и по-зле от мен.
С кого какво се е случило:
Другарчето по чашка си разказало автобиографията в полицията(не, че са го питали по собствена инициатива).Говорил големи глупости.Взел да лъже,че майка му била гадже на някаква голяма клечка в града и настоял да пуснат него и Жулиета без да се обаждат на родителите им, ама никой не му повярвал само той си вярвал.Майка му дошла да го прибере с такси и му забранила да излиза докато не навърши пълнолетие след месец, а той самодоволно и заявил,че утре вечер е на дискотека.
Жулиета се отървала само с един шамар и много мрънкане от страна на татко си, но не защото била в полицията(тъй като и двамата прибрани отървали глобите), а защото разбрал за Ромео.Има забрана да излиза за неопределен период от време и заръка да бие шута на Ромео,че той щял да пострада.Ама тя вместо това си уредила среща с него докато уж е на училище.Май ще продължават да се обичат тайно.
Ромео не бил спал цяла нощ от притеснение за Жулиета и продължил да се налива с какъвто алкохол набара.Друго не знам.
Скрилата се непълнолетна била измъчвана от угризения,че не са прибрали и нея в полицията с другите.Като съвестен човек им се извинила,че се е скрила.Дала дума,че нямало да стъпи повече в тази къща докато не стане на осемнадесет т.е. някакви си два месеца.
Мим се прибрала и се наспала доколкото е могла.След което започнала да учи за контролната по химия. Не научила много.От чичо си разбрала,че полицаите дошли заради оплакване от страна на съседите си.Обещала да им го върне тъпкано и на другият купон да ги побърка.
За останалите нямам информация...
А моя милост мисли цял ден да си възстановява силите и кракът ѝ да не стъпи в училище.И най-тържествено обещава,че няма да близне повече алкохол, може би с изключение само на бира и вино,хайде от мен да ми и текила.
Определено ми хареса идеята за Ромео и Жулиета в днешно време.
А и даваш поредното доказателство, че не е хубаво човек да остарява, но поне случката те е научила на нещо :)
Е поне честито пълнолетие
С уважение:
Е, и други неща разбира се.
