Не бяха се виждали с години, не бяха си говорили от векове.Мина им през ум просто да се подминат без да се обадят един на друг. Не искаха да си кажат нищо. Нямаха какво да си кажат. Той беше неосъществен спортист, а тя на скоро се беше върнала да работи като репортер в местен вестник. Като деца бяха тайно влюбени един в друг, но никога не си го признаха. Той сменяше гаджетата си като носни кърпички, а тя чакаше идеалният да се появи из зад някой ъгъл,но уви такъв не се появи и затова и тя започна да сменя често гаджетата си. Нямаха общи теми за разговор.
Бавно пристъпваха сякаш не искаха да се доближават един към друг. В главите им изплуваха хиляди спомени от децки закачки до неосъществени мечти и желания. Той мечтаеше да покори спортният Олимп, а тя да отразява събитията от най-горещите точки на планетата. Той искаше златни медали, а тя - "Пулицър".Той не успя, нито пък тя. Бяха забравили един за друг, но сега проклетата съдба отново ги срещна. И двамата се чувстваха неловко. Всеки искаше да се похвали с нещо и да накара другият да се чувства зле и някак си неуспял.
Той ѝ се усмихна лукаво както някога за да провери дали чарът му все още има власт над нея. Искаше да ѝ покаже какво е загубила когато е заминала да учи и живее в чужбина. В очите му имаше странен блясък, някаква непонятна смесица от носталгия и ...
- Здравей! От кога не сме се виждали, запита я той като се втурна да я прегръща.
Мило,но не искрено, помисли си тя.И на свой ред го поздрави.
Заразказваха си кой какво е правил през последните 4-5 години.Той реши, че е безполезно да я лъже, защото и без това ще разбере истината.Тя пък реши леко да поукраси преживяванията си зад граница, защото той нямаше как да провери лъже ли го или не. И двамата бързаха и затова се разбраха да излязат същата вечер. Размениха си телефоните и всеки продължи по своя път.
Вечерта докато тя се приготвяше за срещата им реши,че няма да е зле да не бъде сама, а с по-добрата си половинка внос от Испания. Горкият Хосе,нищо нямаше да разбира и по-добре. Тя не проумяваше как Хосе се бе съгласил да напусне родината си да дойде с нея в родният ѝ град без да знае езикът. Сигурно ме обича много, зарадва се тя. Гримираше се с толкова голямо внимание и усърдие,че за миг профуча през ума ѝ въпросът за кого иска да бъде неотразима за децката си любов или за Хосе. Прогони бързо тази грозна мисъл. Хвана под ръка испанеца и му каза :
- Mi amor,te quierro!
Май искаше да си вдъхне увереност,че се е нагласила за Хосе и до някъде успя. Тръгнаха към ресторанта, за който имаха резервация. Изненада! Той също беше с компания, беше прегърнал пищна блондинка с оскъдно облекло.1:0 за него.
„О,това няма да го бъде,ще видиш ти, каза си тя.„
Четиримата се настаниха на масата си. Неловко мълчание за около минута-две прорязано от поздрава на сервитьорът им за вечерта,който се оказа изключително досаден...
Тя попита блондинката:
-От кога сте заедно?
Блондинката отговори:
- Само от месец, но имам чувството,че се познаваме цял живот.Той е толкова мил и внимателен ... бла-бла-бла, продълваваше да говори глупости.
“Браво на Барби,научила си е урока.Жалко,че Хосе не говори български.„
-...запознахме се във финтесът, в който е инструктор. Много го харесах, а когато ми каза,че нямам нужда от неговите услуги тъй като изглеждам перфектно, ме плени окончателно. А ми вие с Хосе как се запознахте. Много съм любопитна дали е било любов от пръв поглед като при нас.
„Какво знаеш ти за любовта , Барби?Нищо!„
- Ами, запознанството ни не беше нищо особено. Срещнахме се в Барселона. Аз отидох там благодарение на една програма за обмяна на студенти и кадри „Еразъм„. Настаних се в един апартамент с още няколко студенти от различни държави, а Хосе беше нашият така да се каже гид. В началото си говорехме предимно на английски, защото не говорех добре испански,а като прибавим и фактът,че в Барселона се говори на каталунски, направо...
-Ах, на каталунски. Ами че то не е ли едно и също? Барселона е в Испания, нали ... следователно трябва да се говори на испански.
-Всъщност нещата стоят по малко по-различен начин...
Тя се залови да обяснява,че в Испания наравно с испанския има още три официални езика близки до него. Блондинката само кимаше умно-умно. Резултатът вече беше 1:1. Той се поизнерви, че по-добрата му половинка изостава доста в интелектуално отношение. И за да смени посоката на разговора попита дали Хосе вече не поназнайва български, за негово нещастие се оказа,че Хосе освен родния си испански говори още два езика, но нито един от тях не е български.
-Можеш да си говориш с Хосе на английски или френски, ще се разберете идеално.
“Да ама не, като говоря само български. Мамка му 2:1 за нея",каза си той.
-Ще пропусна, най-много да кажа някоя глупост. Отдавна не съм говорил на френски,а с английския хич ме няма. Попитай го от мое име харесва ли му в България.
-Хайде, не се прави на бебе и сам можеш да го попиташ,аз ще ти помогна малко.
С триста зора се заформи един разговор на българо-френско-испански. И той и тя се опитваха да покажат кой е по-по-най, а Хосе и блондинката просто бяха за фон почти безмълвни. На испанецът му писна да стой безучастен и попита дали не може да отидат някъде, където да се поразкършат. Отидоха на дискотека.
Там блондинката беше във вихъра си, а той просто гравитираше около нея при това доста сковано. Горещата кръв на Хосе също не му позволи да остане неподвижен и заедно с българската си любима показаха завидни умения на дансинга. 3:1 за нея. Някой предложи размяна на партьорите. Никакъв проблем нямаше и за нея и за него или поне докато не зазвуча една песен от ученическите им години.Това отприщи всичките онези чувства, които и двамата ревниво пазеха. Прегърнаха се силно и под звуците на тази емблематична за тях песен разбраха,че винаги са искали да бъдат заедно.Той я дръпна в най-слабо осветената част на дискотеката и я целуна.Каза ѝ че иска да бъде с нея, че винаги го е искал. Тя се изсмя и му каза, че сега му е лесно да го каже, но на нея и е невъзможно да го направи. Избяга от него. Хвана Хосе под ръка и се прибра в къщи.Не можа да заспи.Разгледа старите си албуми със снимки. Разплака се...
„Тежко решение,но този път ще постъпя правилно.Няма да се огъна."каза си тя.
На другият ден колата на Хосе отпраши в неизвестна посока, вероятно към Испания.
А тя, тя почука на неговата врата, усмихна му се и му каза:
-Ако все още ме искаш, ето ме.